Г-н/Г-жа Студент/ка
Г-н / Г-жа Студент/ка, поради що превръщаш живота си в кочина?!?
Понеделник сутрин е! Ставам дори по – рано от предвиденото ( О, чудо! )! Усещам лъхащата топлина от радиатора ( явно вече има парно) ( О, чудо, а навън в момента е 20 градуса!). Нищо де след 2 дни ще стане 2! И така се усеща една приятна задушевна атмосфера! Усещам тишана, убийствена тишина ( чудя се да не би да съм оглушал след поредните 2 вечери на студентско “веселие”!). Да – поредните две вечери, които изкарах в опит да прочета нещо докато навсякъде около мен гъмжеше от алкохол, цигари и “БЪЛГАРСКА ПОПУЛЯРНА МУЗИКА”! За моя радост всичко това вече беше свършило, но аз все още не бях убеден, че не съм си загубил слуха! И така. Реших да изляза малко от бърлогата и да видя какво се случва сред облаците навън! Отворих вратата и “Ох каква неописуема радост!”. Чух скърцането и! Все още имах слух! Оцелях! Оцелях! Урааааа! Оцелях!
Излязох навън и слизайки надолу по стълбите (асансьорът ще бъде преоткрит в в Студентските общежития след 2 седмици). Хм, това прозвуча като предсказанията на Алена или там как се казваше, ама така пишеше на входната врата!
А от прозорците слизайки бавно надолу аз виждах поредните опити на чистачите да изчистят кочината! За пореден път безуспешни можеби!
А да! И сега великата картинка, която “радва” окото и спира обонянието! О да! Навсякъде бе застлано със смет! Да не би и сметосъбиращите машини да имаха страх от Студеният град! Не знам, но картинката беше факт!
И какво щеше да се случи утре?!? Ако искате да знаете, ако сте изключително любопитни, ако историята Ви е заинтигувала – просто превъртете скрола на мишката и започнете да четете отново! Утре пак ще е същото!
Г-н / Г-жа Студент/ка, моля да бъда извинен за всичките незаслужени наскърбления, които нанесох към Вас (мен)!
